Заболявания на ретината

Заболявания на ретината

Ретината е най-вътрешната обвивка на окото, която съдържа нервните клетки (неврорецептори), отговорни за възприемането на зрителните сигнали от заобикалящия ни свят. Възприетата и преобразувана зрителна информация чрез зрителния нерв достига до мозъка, където се преработва и осъзнава. Най-често срещаните и социално значими заболявания на ретината са:

  • Диабетна ретинопатия

  • Дегенерация на макулата

  • Отлепване на ретината

Диабетна ретинопатия – Диабетът и вашите очи

Диабетът и по-специално неговата очна проява, наречена диабетна ретинопатия е водещата причина за слепота сред пациенти под 50-годишна възраст. Често пациентите търсят лекарска помощ когато засягането на очите е в много напреднал стадий. Трябва да се знае, че при правилно и навременно лечение вероятността от загуба на зрение, дължаща се на диабетна ретинопатия многократно намалява. Диабетът е заболяване засягащо малките кръвоносни съдове, наречени капиляри. Тези тънки кръвоносни съдове свързват вените и артериите и пренасят хранителни вещества и кислород до тъканите и изнасят от тях въглероден двуокис и отпадни продукти. Увреждането на капилярите настъпва бавно и постепенно и зависи от времето, през което нивото на кръвната захар е било над нормата. При инсулино-зависимия диабет, засягащ най-често млади хора, очни промени рядко се наблюдават до 5 години от първоначалната диагноза. При старческия неинсулино-зависим диабет, очното заболяване може да се прояви значително по-рано, поради факта, че диабетът може да е съществувал безсимптомно години преди поставянето на диагнозата. Понякога очните промени могат да станат причина за диагностициране на диабета.

Проява на диабетната ретинопатия

Диабетната ретинопатия представлява увреждане на най-малките кръвоносни съдове на ретината. В ранните етапи се наблюдават микроскопични кръвоизливи в ретината, дължащи се на пропускане на червени кръвни клетки през увредените съдови стени на капилярите. Прогресирането на заболяването води до две основни усложнения, всяко от които по различен механизъм може да доведе до загуба на зрението и се нуждае от спешно лечение. Първото усложнение – отток на макулата (жълтото петно) се получава поради твърде голямата пропускливост на увредените стени на капилярите. Второто усложнение се състои в прорастването на нови, дефектни, лесно кървящи кръвоносни съдове (пролиферативна диабетна ретинопатия) и е причинено от запушването на големи съдове и тежко нарушение на ретиналното кръвоснабдяване. Тези усложнения могат да се наблюдават поотделно или едновременно.

Отток на макулата при диабет

Капилярите, увредени от високата кръвна захар, имат много пропускливи съдови стени, през които преминават серум, мазнини и протеини в ретиналната тъкан. Развиващият се отток кара ретината в засегнатата област да не функционира. Ако е засегната централната част на ретината, наречена макула (жълто петно) се стига до намаление на зрението. Пациентите се оплакват от замъгляване, изкривяване и умаляване на образа в засегнатото око. Местоположението на увредените и пропускливи капиляри може да бъде демонстрирано чрез изследване, наречено флуоресцеинова ангиография (“цветна снимка”). Това е тест, при който се използва багрилно вещество, наречено Флуоресцеин, което се инжектира във вена на ръката. Правят се обикновени, черно-бели снимки на задната част на окото, а не рентгенови. Изтичането на багрилото маркира зоните на засегнатите капиляри. Флуоресцеиновата ангиография е абсолютно необходим ориентир при извършването на лазер лечение, с цел точната и дозирана обработка на зоните с повишена съдова пропускливост, в резултат на което се получава ликвидиране на оттока (резорбция). Дългогодишните клинични проучвания доказват, че при правилното и своевременно лазер-лечение, очите запазват по-добро зрение три години след лечението, отколкото очи, които не са лекувани. (Трябва да се отбележи, че някои очи губят значителена част от централното си зрение, въпреки прилагането на лазер терапия, поради прогресивното развитие на диабета.) Като цяло, лечението помага по-скоро окото да запази зрението си, отколкото да го подобри. Ефектът от лазера (намаляване оттока на макулата) се постига постепенно – от два до четири месеца. В продължение на няколко месеца след лечението, някои пациенти могат да виждат малки бели петна близо до центъра, които съответстват на местата обработени с лазер. Това постепенно, много бавно изчезва.

Пролиферативна диабетна ретинопатия

Когато капилярите се запушат и не могат да пренасят необходимите кислород и хранителни съставки, тъканта започва да страда. Това ”недохранване” на ретиналната тъкан изпраща химически сигнали, които стимулират растежа на нови кръвоносни съдове. За нещастие, новите кръвоносни съдове имат некачествена структура и растат на погрешно място, обикновено близо до повърхността на ретината в стъкловидното тяло във вътрешността на окото. В това положение, те се подложени на дърпане при свиването на стъкловидното тяло. Това често предизвиква кървене в очите, което пациентът вижда като нишки и петънца, появяващи се обикновено изведнъж, често през нощта. При по-голям кръвоизлив в стъкловидното тяло засегнатото око напълно загубва зрение. Всеки кръвоизлив води до развитие на сраствания между стъкловидното тяло и ретината, което може да доведе до отлепване на ретината при последвало свиване на стъкловидното тяло. Преди появата на лазер терапията офталмолозите знаеха, че диабетично око с кръвоизлив в стъкловидното тяло има 50% вероятност за пълна слепота до три години. Днес при навременно лечение само 1- 2% от тези очи ще ослепеят напълно. Лазер терапията при пролиферативната диабетна ретинопатия е по-продължителна и в много по-голям обем от тази при отток на макулата. Оптимално от 700 до 2000 обгаряния (лазерни коагулати) се правят в периферията на ретината за 4 до 6 сеанса. Това значително обгаряне разрушава голяма част от лошо кръвоснабдената и увредена ретинална тъкан. Мъртвата ретинална тъкан не предизвиква поява на нови кръвоносни съдове, наблюдава се спиране на растежа и свиване на новите кръвоносни съдове. Тъй като това не се случва мигновено, възможно е след лазер терапията да се появят нови витреални хеморагии. Разнасянето на кръвоизлива може да продължи няколко месеца. В случаите, когато кръвта не се разнася и е невъзможно извършването на лазер-лечение, се налага оперативна интервенция. След лазер терапия често зрението е доста замъглено в продължение на няколко дена и леко замъглено в продължение на няколко месеца. Първоначално, има много трептящи петънца в периферната зона на полезрението, отговарящи на третираните с лазер области. Това постепенно изчезва за няколко месеца. Някои очи губят част от остротата на централното зрение около времето на лечението. Не е ясно дали това е последствие от развитието на диабетната ретинопатия или от лечението. Във всеки случай, рисковете от лечението са значително по-малки от рисковете при развитие на заболяването.

Предпазни мерки

Успешното лечение на диабетната ретинопатия зависи не само от ранното диагностициране и лечение, но и от отношението на пациента към собственото му здраве. Доказано е, че колкото по-добре се контролира кръвната захар, толкова по-малка е сериозността и развитието на диабетната ретинопатия. Можете да запазите вашето зрение, сърце, бъбреци и крака като съдействате на вашия лекар при контрола на кръвната ви захар. Няма да бъдете доволни от лечениетo, ако не осъзнавате необходимостта от него. Важно е да бъдете прегледан от очен лекар, който е наясно, че вие сте диабетик. При отсъствие на ретинопатия, трябва да се преглеждате веднъж годишно или според препоръката на вашия лекар.

Дегенерация на макулата – Какво е макула?

Макулата е най-централната част на ретината, където се намират най-много клетки, чувствителни на светлина, наречени конусчета. С помощта на конусчетата виждаме цветове и детайли. Голямата концентрация на тези клетки в макулата осигурява на човек детайлното и цветно централно зрение.

Какво е дегенерация на макулата?

Когато чувствителните на светлина клетки в макулата постепенно спират да функционират и рано или късно умират, това се нарича дегенерация на макулата. Това заболяване се среща най-често при хора над 60-годишна възраст и в този случай се нарича възрастова дегенерация на макулата. По-редки са някои наследствени форми на дегенерация на макулата, които засягат деца и млади хора. Дегенерацията на макулата не причинява слепота. Въпреки, че накои дейности като четене и шофиране се затрудняват или стават почти невъзможни, не е нужно да се страхувате от падане в тъмното, спъване в мебелите, блъскане в стените или носенето на бастун. Пациентите продължават да имат полезно периферно зрение и са в състояние да извършват обичайните си всекидневни дейности.

Какви са симптомите на дегенерацията на макулата?

Основният симптом за дегенерация на макулата е намаляване или загуба централното зрение и запазване на периферното зрение. Дегенерацията на макулата създава трудности при близка и детайлна работа, като четене или вдяване на игла. В някои случаи цветовете губят яркостта си, правите линии изглеждат изкривени или пречупени или в централното зрение се появяват тъмни петна.

Какво причинява дегенерация на макулата?

Много възрастни хора развиват дегенерация на макулата като естествен процес на стареене. Двата най-често срещани вида възрастови дегенерации на макулата са „суха“ и „ексудативна (влажна)“. Повечето пациенти (между 85 и 90%) имат „суха“ дегенерация на макулата. Тя е причинена от стареене и изтъняване на тъканта на макулата. Обикновено намалението на зрението е бавно и постепенно. “Ексудативната” дегенерация на макулата се нарича така поради изтичане на кръв и течност в тъканта на ретината от новообразуваните кръвоносни съдове в дълбочина под ретината – процес, наречен неоваскуларизация. Новообразуваните кръвоносни съдове започват да навлизат в ретината, повреждайки и унищожавайки клетките на макулата. Причината за внезапното развитие на тези съдове все още не е известно. При тази форма на дегенерация намалението на зрението настъпва по- бързо и е по-значително.

Лечение при дегенерация на макулата

Въпреки, че все още не може да се предотврати дегенерацията на макулата, съществуват методи, които могат да забавят развитието на болестта и да помогнат на пациента да се справи с постепенната загуба на зрение. Лечението на по-често срещаната „суха“ дегенерация на макулата се съсредоточва главно върху начините за корекция на намаленото зрение с помощни средства. Специално създадените телескопични очила или телевизионни устройства могат да помогнат на болните да продължат да се занимават с много от любимите си дейности. В случаите на „ексудативна“ дегенерация на макулата, понякога е възможно в ранните етапи да се прибегне до лазерно лечение. Използва се прецизно фокусиран лазерен лъч за изгаряне на пропускащите кръвоносни съдовете, които повреждат макулата. Съществува голям спор сред лекарите относно ролята на витамините и минералите в лечението на възрастовата дегенерация на макулата. Много вярват, че всекидневна доза витамини-антиоксиданти и цинк ще намалят вероятността за прогресивното развитие на дегенерация на макулата при око, което тепърва започва да се уврежда. Въпреки липсата на каквито и да е доказателства за верността на това убеждение, приемането на витамини при хора в ранни етапи на дегенерация на макулата се препоръчва.

Отлепване на ретината

Ретината е тънка мембрана, покриваща задната част на вътрешността на окото. В предната част на окото ретината е прикрепена към пръстен точно зад лещата, наречен “парс плана” на цилиарното тяло. В задната част на окото, ретината преминава в зрителния нерв, който изпраща 3 милиона нервни влакна към мозъка. Между “парс плана” и зрителния нерв ретината не е анатомично закрепена към подлежащата хориоидея, а чрез други функционални механизми. Вътрешността на окото е запълнена с гелообразна субстанция наречена стъкловидно тяло. С възрастта, стъкловидното тяло се свива и дегенерира. Този процес настъпва по-рано в очи с високо късогледство. Стъкловидното тяло е прикрепено здраво в предната част на окото към “парс плана”, а в задната част на окото то е прикрепено към ретината най-силно около зрителния нерв и по-слабо на други места. В процеса си на свиване стъкловидното тяло се отделя от повърхността на ретината в задната част на окото (задно отлепване на стъкловидното тяло). Ако стъкловидното тяло има зони на прикрепване в периферията на ретината, в тези места тя може да се разкъса в резултат на дърпането при отлепване на стъкловидното тяло. Наличието на ретинално разкъсване води до отлепване на ретината в 50% от случаите, ако бъде оставено без лечение. – Лечение при отлепване на ретината – Принципът е да се открият и блокират (затворят) всички ретинални разкъсвания – Лечението на отлепената ретина е хирургично.

Методи:

– Пневматична ретинопексия :

Mетод, при който в окото се вкарва разширяващ се (експандиращ) газ, който блокира разкъсването и връща ретината на мястото й. Течността под ретината се абсорбира и ретината сляга. Процедурата е ефективна при горно разположени разкъсвания. При долно разположение или при наличието на няколко отворени разкъсвания, тази процедура не е ефективна и не се препоръчва.

Преимущества и недостатъци

Преимуществото на тази процедура е в много малкото неудобство, което причинява (извършва се амбулаторно) и зрението се възстановява в рамките на няколко дни или седмици. Методът има и два недостатъка. Първият е необходимостта от определена поза, за да може газовият мехур винаги да притиска ретиналното разкъсване. В зависимост от мястото на разкъсването, това може да се окаже малка неприятност или голям проблем. Физическата неспособност да се поддържа определената поза е противопоказание за правене на процедурата. Второ, успеваемостта на процедурата е в 7 или 8 от 10 случая. Това не означава, че останалите 2 или 3 от 10 очи ослепяват. Те се нуждаят от допълнително оперативно лечение : склерална пломба или парс плана витректомия.

– Склерална “пломба”

При процедурата се използва парче силиконова гума, което се пришива отвън на окото в мястото на предварително локализираното разкъсване. При стягане на шевовете се предизвиква вгъване (инвагинация) от силиконовата пломба, което затваря ретиналното разкъсване, а течността под ретината се резорбира. Понякога се налага течността да се източи навън (дренира) с помощта на игла. Блокирането на разкъсването и дренирането на течността водят до слягане на ретината.

Преимущества и недостатъци

Тази процедура има преимуществото, че проработва при 9 или 9,5 от 10 случая още в началото. Главното преимущество е че пломбата не изисква каквато и да е специална поза. Освен това, тази процедура може да се използва за корекция на ретинални разкъсвания, при които пневматичната ретинопексия не може да бъде приложена. Има недостатъкът, че е по-болезнена, поне ден – два след процедурата. Зрението се възстановява по-бавно, обикновено времето се измерва в седмици или месеци, вместо в дни или седмици.

Резултати

След като ретината е успешно залепена, започва подобрение на зрението. В случаите, когато центърът на ретината (макулата) не е отлепен, обикновено резултатите са доста добри. При отлепен център на ретината, резултатите са по-лоши, рядко зрението е толкова добро колкото преди отлепването.

Рискове

Най-често срещаният проблем при тези процедури е възможността ретината да не слегне с една операция. При около 7 от 100 очи се получават сраствания (пролиферативна витреоретинопатия), които скъсяват ретината, правят я по-малко еластична и запазват разкъсванията отворени, въпреки усилията да бъдат затворени. При неуспешна първа операция или при развита пролиферативна витреоретинопатия се пристъпва към “парс плана витректомия” – процедура при която се почистват мембраните и ретиналните сраствания и ретината се разстила, като най-често дългосрочно се тампонира със силиконово масло. Рискове при тези процедури са инфекциите, перфорация на окото, кървене, двойно виждане, глаукома и ускорение на образуването на катаракта. Тези усложнения не са често срещани.

back_btn

Заболявания на ретината
Оценете

Новини

Абонирай се, за да получаваш винаги актуална информация.