Увеит
Окото е оформено подобно на топка за тенис, кухо отвътре, състоящо се от три слоя тъкан обграждащи централната кухина. Най-външният слой е склерата (бялото покритие на окото), а най-вътрешният слой е ретината. Средният слой между склерата и ретината, наречен увея (съдова обвивка), се състои от три части: ирис (цветната част на окото), цилиарно тяло (разположено зад ириса, отговарящо за производството на вътреочна течност), и хориоидея (тъкан богата на съдове, лежаща под ретината). Увеит наричаме всяко възпалително заболяване на увеята. То може да ангажира една или повече от изграждащите я части. Увеитът е третата водеща причина за слепота в САЩ.
Каква е ролята на увеята?
В увеята се намират много от кръвоносните съдове, хранещи окото. Ето защо възпалението на увеята може да засегне роговицата, ретината, склерата и други жизненоважни части на окото. Тъй като увеята граничи с много важни части на окото, възпалението и може да застраши зрението и е по-сериозно отколкото обикновените възпаления на външните слоеве на окото.
Симптоми на увеита
Симптомите на увеита включват повишена чувствителност към светлина (фотофобия), замъгляване на зрението, болка, зачервяване на окото. Увеитът може да се прояви постепенно, с лека болка или зачервяване в началото, и впоследствие, настъпващо замъгляване на зрението.
Видове увеит
Когато увеитът ангажира ириса (цветната част на окото), той се определя като ирит. Ако възпалението засяга цилиарното тяло, то се нарича циклит. Ако възпалението е в задната част на окото и засяга хориоидеата, се нарича хориоидит.
Причини за увеит
Причината може да е вирусна, бактериална, гъбичкова или паразитна инфекция. Увеитът може да има връзка и с други общи заболявания на организма, като например артрит или автоимунно заболяване, или да е последствие от травма на окото. Възпалението на едното око може да е причинено от сериозно нараняване на другото око (симпатичен увеит). В много случаи причината е трудна за откриване и изисква извършването на голям брой допълнителни изследвания. Дори и след извършването им често причината остава неизвестна.
Диагностициране на увеита
Както беше споменато по-горе, откриването на причината за увеита може да е извънредно трудно и да е необходимо много повече от обикновен преглед на окото. При увеит лекарят използва голям набор от диагностични методи и апарати за наблюдение на предната част на окото и за оглед на вътрешните му обвивки, кръвни изследвания за откриване на хронична инфекция на друго място в организма, която може да причинява възпалението, рентгенови снимки и кожни тестове, серологични проби. Тъй като повечето офталмолози не използват ежедневно някои от тези тестове и диагностични методи, консултацията с други специалисти може да се окаже полезна.
Лечение
Адекватно лечение е абсолютно необходимо, за да се избегне загуба на зрението. Медикаментозното лечение се провежда под формата на очни капки, съдържащи кортикостероиди и разширяващи зениците капки, които подтискат възпалението и намаляват болката. При по-дълбоко възпаление медикаментите трябва да се прилагат под формата на инжекции и/или таблетки. Ако увеитът е причинен от друго хронично заболяване, лечението на основното заболяване може да повлияе очното възпаление. Усложнения на увеита могат да бъдат: глаукома, катаракта или образуване на нови, дефектни и лесно кървящи кръвоносни съдове на нетипично място (неоваскуларизация). Те също налагат спешно лечение. Ако усложненията са в напреднал стадий може да е необходима хирургическа намеса. Увеитът, ангажиращ предната част на окото (ирит, циклит или иридоциклит), обикновено възниква внезапно и продължава около 6-8 седмици. В ранните стадии на иридоциклит е достатъчно да се използват кортикостероидни и разширяващи зениците капки. Често този вид увеит се развива преди да е открита каквато и да е причина. Увеитът в задната част на окото (хориоидит) обикновено възниква по-бавно и продължава по-дълго време. Често по-трудно се поддава на лечение. Ако се съмнявате за някои от симптомите на увеит, възможно най-бързо се консултирайте с офталмолог, така че своевременно да бъде предприето лечение и да се предотврати увреждане на зрението.
