3-D техниките навлизат в киното и телевизията все по-мощно. Нашите деца и ние самите търсим това ново изображение. То е интересно, близо до реалното. „Аватар“, „Алиса в страната на чудесата“, „Оз-великият“ и много други филми са атрактивни в 3-D вариант.
Но защо, след такава прожекция главоболието се увеличава, децата стават разсеяни, изморени?
Астенопия – така се нарича умората, която се появява при натоварване на зрителния анализатор. Очите са като две антени, които предават образа до мозъка, който ги слива и създава усещането за триизмерност и перспектива.
Техниките на 3-D изображението са най-различни и са се променяли във времето. Принципът, който те използват е т.н. дисоциация на образите. Нормално явление в зрителното възприятие е сливане на образите на двете очи в един. Това се осъществява в мозъка. В основата на 3-D техниките стои обратното явление – дисоциация (разделяне) на образите.
Специални очила с червено стъкло на едното око и зелено – на другото, разделят образа от екрана на червен и зелен такъв. Мозъкът ни се стреми да ги слее, но те се различават. Сливайки ги, мозъкът получава възприятие за стереозрение. Това са т.н. кодирани анаглифи – образи от чевено-зелени очила.
В последните десетилетия се появиха т.н. поляризиращи очила (нарича се „циркулярна поляризация“). Отново образите на двете очи в мозъка са дисоциирани. В тези случаи обаче позицията на главата е от значение, за да се получи 3-D изображение.
Днес на мода са т.н. „активни“ 3-D очила. Те предлагат на дясното и ляво око редуващи се образи в бърз порядък – всъщност докато едното око получава LCD блокиран образ, другото има нормален такъв. Има и системи от лещи и призми, които проектират в пространството различни образи, а мозъкът ги възприема като стереообраз.
При 3-D кино и телевизия акомодацията (фокусирането) и конвергенцията са разстроени. Образът на едното око се намира пред, а на другото око зад екрана. Това създава илюзия за стерео-образ, но за сметка на напрежение на мозъка. Ако зрителят (т.е. нашият пациент) няма перфектно стереозрение, тогава напрежението на мозъка и умората са по-големи.
В някой случаи, при опита да бъдат разделени образите на двете очи, с цел 3-D изображение, се получават двойни образи пред всяко око. Опитът на мозъка да ги „слее“ води до свръхнапрежение и умора.
Голям проблем при 3-D прожекциите е мястото на зрителя. Оптималният стерео ефект се получава, когато зрителят е в центъра на залата. Колкото по-периферно от екрана е той, толкова по-слаб е 3-D ефектът върху мозъка на зрителя.
Като очни специалисти ние в „Света Петка“ считаме,че не всеки зрител в зала с 3-D прожекция би се чувствал комфортно. В Очна клиника „Света Петка“ – Варна има апаратура, която определя степента на стереозрение на всеки пациент. Тези, които нямат добро стереозрение, не биха били подходящи зрители на 3-D прожекция.
Вашите деца следва да бъдат изследвани, и тяхната фузия (способност на мозъка да слива образите на двете очи) би ни дала добра ориентация, дали те са подходящи зрители за 3-D кино и телевизия. Нека да бъдем в крак с новите технологии, но в рамките на разумната човешка физиология.