В последните години се наблюдава лавинообразно нарастване на честотата на диабета, както в България, така и в световен мащаб. Според СЗО към настоящия момент в нашата страна от диабет боледуват над 520 000 души, а броят им в света е над 400 милиона, т.е. един на всеки 11 души е засегнат от заболяването. Проучванията показват, че при 62% от пациентите с диабет се наблюдават очни увреждания, като най-честото от тях е диабетната ретинопатия. Тя е причина номер едно за намаление на зрението сред хората в трудоспособна възраст.
С термина „диабетна ретинопатия” означаваме всяко изменение в ретината (очното дъно), което е последица от увреждането на малките кръвоносни съдове, съпътстващо диабета. Диабетната ретинопатия се подразделя на два основни стадия: начален – непролиферативна диабетна ретинопатия и напреднал – пролиферативна диабетна ретинопатия. Хроничното повишение на кръвната захар, съпътствано най-често и от високо кръвно налягане, води до повишена пропускливост на стените на малките кръвоносни съдове и натрупване на течност и кръвни елементи в ретината. В ранния, непролиферативен стадий, в ретината се наблюдават малки кръвоизливи и разширени капиляри (микроаневризми). Постепенно промените водят до запушване на кръвоносни съдове и нарушено кръвоснабдяване на обширни зони от ретината. В резултат в ретината разрастват новообразувани кръвоносни съдове (неосъдове) и ретинопатията преминава в напредналия си пролиферативен стадий. Неосъдовете са много крехки и чупливи. Те лесно кървят и това може да доведе до големи кръвоизливи в стъкловидното тяло, които стават причина за силно намаление на зрението. При късните, нелекувани форми на заболяването може да се стигне до отлепване на ретината и болезнена вторична глаукома, които са трудни за лечение и понякога водят до невъзвратима загуба на зрението. И в двата стадия на диабетната ретинопатия може да се наблюдава оток на макулата – натрупване на течност в централната част на ретината, където са концентрирани зрителните клетки. Отокът на макулата се проявява със замъгляване на зрението, изкривяване на образите и нарушение в способността за четене.
От изключително значение за предотвратяване на трайните увреждания е ранната диагностика и своевременното лечение на диабетната ретинопатия. За тази цел диабетиците подлежат на ежегоден скрининг от офталмолог: при диабет тип I – 10 години след началото на заболяването, а при диабет тип II – веднага след диагностицирането му. Необходимо е извършване на оглед на очните дъна на широки зеници, а по преценка на офталмолога се назначават и допълнителни изследвания: флуорецеинова ангиография („цветна снимка” на очните кръвоносни съдове) и ОСТ – оптична кохерентна томография („скенер на макулата”). При констатиране на очни увреждания лечението трябва да се започне веднага, тъй като тогава шансовете за запазване и подобрение на зрението са най-високи, преди в ретината да са настъпили необратими увреждания.
В най-ранните стадии на непролиферативната ретинопатия може да е достатъчен само стриктен контрол на кръвната захар, кръвното налягане, кръвните липиди и бъбречната функция. Това, заедно с прием на съдоукрепващи медикаменти, може да доведе до задържане и дори обратно развитие на ранните промени в съдовете на ретината. При доказано с „цветна снимка” нарушение в кръвоснабдяването е необходимо започването на лазерно лечение. То е абсолютно наложително и остава „златен стандарт” в лечението на пролиферативната ретинопатия. Необходимо е извършването на щателна лазерна коагулация на цялата ретина, което води до обратно развитие на неосъдовете и предотвратява образуването на нови такива, с което се премахва риска от кръвоизливи в стъкловидното тяло и отлепване на ретината.
От особена важност и спешност за запазване на зрението е ранното лечение на отока на макулата. Той се лекува все по-успешно в последните години с вътреочно приложение на медикаменти и с новото поколение лазери без изгарящо действие. Лечението се започва най-често с медикаменти от групата на анти-VEGF, които се прилагат интравитреално, т.е. инжектират се в стъкловидното тяло. Необходимо е прилагането на поне 3 инжекции ежемесечно, като след това инжекциите могат да се продължават по преценка на очния лекар, в зависимост от индивидуалното повлияване. Според водещите специалисти в Европа, обикновено пациентите се нуждаят от 6-8 инжекции през първата година от лечението.
При неповлияване от анти-VEGF медикаментите се прилагат кортикостероидни препарати, които могат да се инжектират зад очната ябълка, между обвивките на окото и имат по-дълга продължителност на ефекта – около 3 месеца.
В последните години в практиката навлязоха модерните лазерни технологии – микроимпулсни и наноимпулсни лазери, които нямат изгарящо действие и са особено подходящи за лечение на отока на макулата. Очна клиника „Света Петка” – гр. Варна, разполага с единствения на Балканския полуостров наноимпулсен лазер – 2RT. Лазерът произвежда серия от изключително кратки импулси, които нямат термичен ефект, а предизвикват стимулация на клетките на ретината, с което се премахва натрупаната в областта на макулата течност.
При напредналите форми на очно увреждане – големи кръвоизливи в стъкловидното тяло или отлепване на ретината, е необходимо извършването на оперативно лечение в специализирани клиники с високотехнологична апаратура.
Успехът от лечението зависи от ранната диагностика, от разбирането на проблема и желанието на пациента да се лекува. Необходимо е огромно постоянство както от страна на пациентите, така и от страна на очните лекари за постигането на добър краен резултат в борбата с това инвалидизиращо заболяване.
Д-р Милена Милкова, Очна клиника Света Петка – гр. Варна