Когато мигат, клепачите разстилат т.нар. слъзен филм върху повърхността на окото. Този филм обезпечава нашето добро зрение.
Слъзният филм е сложна смес от три вида съставки:
- маслен слой,
- воден слой и
- слой от муцин.
Масленият слой не позволява на слъзния филм да се изпарява бързо. Средният (воден) слой отмива фините партикули, които попадат и дразнят окото. Муциновият слой е този, който задържа слъзния филм върху повърхността на роговицата.
Има два метода на образуване на слъзния филм. Основният начин на създаването му е с продуциране на различните му съставки от съответните жлези на окото. Това е бавен и постоянен процес през деня. Но има и един бърз начин на отделяне на сълзи – при дразнене на окото (възпаление, чиждо тяло) или емоционално отделяне на сълзи (плач, гняв и т.н.). Често пациентите със „сухо око” имат малко производство на слъзен филм, но дразненето на окото предизвиква ексцесивно сълзене.
Причините за този синдром са чисто хормонални (навлизане в менопауза, заболяване на щитовидната жлеза). Има случаи на временно намалена слъзна секреция, когато чувствителността на роговицата е по-ниска. Това например се получава след лазерни и други процедури осъществени върху корнеята.
Има обаче и доста медикаменти от нашето ежедневие, които приемаме без да се замисляме за техните отрицателни страни. Това са диуретици, намаляващи кръвното налягане; т.нар. бетаблокери, използвани за същата цел; антихистаминови препарати при алергии; сънотворни медикаменти; такива за купиране на болката или средства за намаляване на теглото.
Риск представляват някои автоимунни заболявания като ревматоиден артрит, болестта на Сьогрен и др.
Контактните лещи често могат да причинят сух синдром. Той се появява и при екстремни климатични условия (сух въздух, силен вятър и т.н.).
Работата на компютър часове наред води до забавено мигане на клепачите и оттам разрушаване на слъзния филм – отново усещане за „сухо око”.
Симптомите най-често са драскане, парене в очите, в клепачните ъгли се събира жилав секрет, лесно зачервяване на очите при цигарен дим и вятър. Типично е ексцесивното сълзене, както и изразен дискомфорт при носене на контактни лещи.
Диагнозата се поставя с т.нар. тест на Ширмер, който доказва намалено количество на сълзите. Използва се и т.нар. тест с оцветяване на филма: при по-бързото му разрушаване, очният метър констатира петна на изсъхване на филма върху роговицата на окото.
Лечението на сухото око включва на първо място използването на слъзни заместители. От тях най-добри са изкуствените сълзи без консервант. Заедно с това се използва и т.нар. обтуратори на слъзните каналчета. Запушването им води до съхраняване на собствената слъзна секреция. Понякога се използва препарата Циклоспорин, който увеличава производството на слъзна секреция. Могат да се използват и кортикостероидни капки, но не за продължително време.
Смята се, че приемането на омега – 3 – мастни киселини е полезно при такива случаи. Те естествено се съдържат в рибните храни.
Сух синдром се развива и при дефицит на витамин А, но това е типично за бедните страни.
В случаи с климатични промени – силен вятър, прашен въздух, следва да се използват специални очила. Не трябва да се позволява и продължителната работа на компютър. Там изкуствените сълзи следва да са до нас.
Специалистите от Очна клиника Св.Петка винаги са до Вас с консултацията си.




Много полезна информация за синдрома на сухото око